вкоравявало си

Речник на българския език

1. вкоравявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкоравявало си е производна форма на вкоравявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкоравявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкоравявало си е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкоравявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкоравявало си е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).