вкоравявал е

Речник на българския език

1. вкоравявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал е е производна форма на вкоравявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал е е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкоравявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал е е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).