бил е вкоравявал

Речник на българския език

1. бил е вкоравявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е вкоравявал е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).