вкоравявал си

Речник на българския език

1. вкоравявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал си е производна форма на вкоравявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал си е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вкоравявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоравявал си е производна форма на вкоравявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).