брилянт

Речник на българския език

бриля̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бриля̀нти, (два) бриля̀нта, м. Скъпоценен камък — обработен и шлифован диамант за украшение. Пръстен с брилянт.
прил. бриля̀нтов, бриля̀нтова, бриля̀нтово, мн. бриля̀нтови. Брилянтова огърлица.



м., само ед. Вид плътен лъскав плат от коприна и памук обикн. за подплата.
прил. бриля̀нтен, бриля̀нтена, бриля̀нтено, мн. бриля̀нтени.

Грешни изписвания (1)

  • брелянт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-лянт
непълен член бри-лян-та
пълен член бри-лян-тът
мн.ч. бри-лян-ти
членувано бри-лян-ти-те
бройна форма бри-лян-та
звателна форма