брилянтов

Речник на българския език

бриля̀нтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • брелянтов
  • брелянтув
  • брилянтув
  • брелянтоф
  • брелянтуф
  • брилянтоф
  • брилянтуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бри-лян-тов
непълен член бри-лян-то-вия
пълен член бри-лян-то-ви-ят
ж. р. бри-лян-то-ва
членувано бри-лян-то-ва-та
ср. р. бри-лян-то-во
членувано бри-лян-то-во-то
мн. ч. бри-лян-то-ви
членувано бри-лян-то-ви-те