брилянтен

Речник на българския език

бриля̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бриля̀нтна, бриля̀нтно, мн. бриля̀нтни, прил.
1. Който се отнася до брилянт 1 ; брилянтов.
2. Прен. Великолепен, блестящ, изящен. Брилянтно изпълнение.
нареч. бриля̀нтно.

Грешни изписвания (3)

  • брелянтен
  • брелянтин
  • брилянтин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бри-лян-тен
непълен член бри-лян-т-ния
пълен член бри-лян-т-ни-ят
ж. р. бри-лян-т-на
членувано бри-лян-т-на-та
ср. р. бри-лян-т-но
членувано бри-лян-т-но-то
мн. ч. бри-лян-т-ни
членувано бри-лян-т-ни-те