безпоко̀йствие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Липса на спокойствие или нарушение на покоя. Обзема ме безпокойствие.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- безпукойствие
- бизпокойствие
- бизпукойствие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | без-по-койс-т-вие | |
|---|---|---|
| членувано | без-по-койс-т-ви-е-то | |
| мн.ч. | без-по-койс-т-вия | |
| членувано | без-по-койс-т-ви-я-та |