безпокойствие

Речник на българския език

безпоко̀йствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Липса на спокойствие или нарушение на покоя. Обзема ме безпокойствие.

Грешни изписвания (3)

  • безпукойствие
  • бизпокойствие
  • бизпукойствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-по-койс-т-вие
членувано без-по-койс-т-ви-е-то
мн.ч. без-по-койс-т-вия
членувано без-по-койс-т-ви-я-та