безотговорнича

Речник на българския език

безотгово̀рнича непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

безотгово̀рничиш, мин. св. безотгово̀рничих, мин. прич. безотгово̀рничил, несв. Действам безотговорно.

Грешни изписвания (31)

  • безотговорнеча
  • безотговорнечъ
  • безотговорничъ
  • безотгуворнеча
  • безотгуворнечъ
  • безотгуворнича
  • безотгуворничъ
  • безутговорнеча
  • безутговорнечъ
  • безутговорнича
  • безутговорничъ
  • безутгуворнеча
  • безутгуворнечъ
  • безутгуворнича
  • безутгуворничъ
  • бизотговорнеча
  • бизотговорнечъ
  • бизотговорнича
  • бизотговорничъ
  • бизотгуворнеча
  • бизотгуворнечъ
  • бизотгуворнича
  • бизотгуворничъ
  • бизутговорнеча
  • бизутговорнечъ
  • бизутговорнича
  • бизутговорничъ
  • бизутгуворнеча
  • бизутгуворнечъ
  • бизутгуворнича
  • бизутгуворничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бе-зот-го-вор-ни-ча бе-зот-го-вор-ни-чим
2 лице бе-зот-го-вор-ни-чиш бе-зот-го-вор-ни-чи-те
3 лице бе-зот-го-вор-ни-чи бе-зот-го-вор-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бе-зот-го-вор-ни-чих бе-зот-го-вор-ни-чих-ме
2 лице бе-зот-го-вор-ни-чи бе-зот-го-вор-ни-чих-те
3 лице бе-зот-го-вор-ни-чи бе-зот-го-вор-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бе-зот-го-вор-ни-чех бе-зот-го-вор-ни-чех-ме
2 лице бе-зот-го-вор-ни-че-ше бе-зот-го-вор-ни-чех-те
3 лице бе-зот-го-вор-ни-че-ше бе-зот-го-вор-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безотговорничил съм безотговорничила съм безотговорничило съм безотговорничили сме
2 лице безотговорничил си безотговорничила си безотговорничило си безотговорничили сте
3 лице безотговорничил е безотговорничила е безотговорничило е безотговорничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безотговорничил бях безотговорничила бях безотговорничило бяхме безотговорничили
2 лице беше безотговорничил беше безотговорничила беше безотговорничило бяхте безотговорничили
3 лице беше безотговорничил беше безотговорничила беше безотговорничило бяха безотговорничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще безотговорнича ще безотговорничим
2 лице ще безотговорничиш ще безотговорничите
3 лице ще безотговорничи ще безотговорничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безотговорничил ще съм безотговорничила ще съм безотговорничило ще сме безотговорничили
2 лице ще си безотговорничил ще си безотговорничила ще си безотговорничило ще сте безотговорничили
3 лице ще е безотговорничил ще е безотговорничила ще е безотговорничило ще са безотговорничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да безотговорнича щяхме да безотговорничим
2 лице щеше да безотговорничиш щяхте да безотговорничите
3 лице щеше да безотговорничи щяха да безотговорничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безотговорничил щях да съм безотговорничила щях да съм безотговорничило щяхме да сме безотговорничили
2 лице щеше да си безотговорничил щеше да си безотговорничила щеше да си безотговорничило щяхте да сте безотговорничили
3 лице щеше да е безотговорничил щеше да е безотговорничила щеше да е безотговорничило щяха да са безотговорничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безотговорничел съм безотговорничела съм безотговорничело съм безотговорничели сме
2 лице безотговорничел си безотговорничела си безотговорничело си безотговорничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безотговорничил съм безотговорничила съм безотговорничило съм безотговорничили сме
2 лице безотговорничил си безотговорничила си безотговорничило си безотговорничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безотговорничил била съм безотговорничила било съм безотговорничило били сме безотговорничили
2 лице бил си безотговорничил била си безотговорничила било си безотговорничило били сте безотговорничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безотговорнича щяла съм да безотговорнича щяло съм да безотговорнича щели сме да безотговорничим
2 лице щял си да безотговорничиш щяла си да безотговорничиш щяло си да безотговорничиш щели сте да безотговорничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безотговорничил щяла съм да съм безотговорничила щяло съм да съм безотговорничило щели сме да сме безотговорничили
2 лице щял си да си безотговорничил щяла си да си безотговорничила щяло си да си безотговорничило щели сте да сте безотговорничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безотговорничил бих безотговорничила бих безотговорничило бихме безотговорничили
2 лице би безотговорничил би безотговорничила би безотговорничило бихте безотговорничили
3 лице би безотговорничил би безотговорничила би безотговорничило биха безотговорничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бе-зот-го-вор-ни-чи бе-зот-го-вор-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зот-го-вор-ни-чил
непълен член бе-зот-го-вор-ни-чи-лия
пълен член бе-зот-го-вор-ни-чи-ли-ят
женски род бе-зот-го-вор-ни-чи-ла
членувано бе-зот-го-вор-ни-чи-ла-та
среден род бе-зот-го-вор-ни-чи-ло
членувано бе-зот-го-вор-ни-чи-ло-то
множествено число бе-зот-го-вор-ни-чи-ли
членувано бе-зот-го-вор-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зот-го-вор-ни-чел
женски род бе-зот-го-вор-ни-че-ла
среден род бе-зот-го-вор-ни-че-ло
множествено число бе-зот-го-вор-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зот-го-вор-ни-чещ
непълен член бе-зот-го-вор-ни-че-щия
пълен член бе-зот-го-вор-ни-че-щи-ят
женски род бе-зот-го-вор-ни-че-ща
членувано бе-зот-го-вор-ни-че-ща-та
среден род бе-зот-го-вор-ни-че-що
членувано бе-зот-го-вор-ни-че-що-то
множествено число бе-зот-го-вор-ни-че-щи
членувано бе-зот-го-вор-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бе-зот-го-вор-ни-чей-ки