безотговорничило е

Речник на българския език

1. безотговорничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безотговорничило е е производна форма на безотговорнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безотговорничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безотговорничило е е производна форма на безотговорнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).