безотговорничело

Речник на българския език

1. безотговорничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безотговорничело е производна форма на безотговорнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безотговорничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безотговорничело е производна форма на безотговорнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).