безотговорничили

Речник на българския език

1. безотговорничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безотговорничили е производна форма на безотговорнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безотговорничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безотговорничили е производна форма на безотговорнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).