безотговорничило

Речник на българския език

1. безотговорничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безотговорничило е производна форма на безотговорнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безотговорничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

безотговорничило е производна форма на безотговорнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).