Накова

Речник на българския език

1. накова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

наковѐш, мин. св. накова̀х, мин. прич. накова̀л, св.вж. наковавам.

Грешни изписвания (7)

  • наковъ
  • накува
  • накувъ
  • нъкова
  • нъковъ
  • нъкува
  • нъкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ва на-ко-вем
2 лице на-ко-веш на-ко-ве-те
3 лице на-ко-ве на-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ко-вах на-ко-вах-ме
2 лице на-ко-ва на-ко-вах-те
3 лице на-ко-ва на-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ко-вях на-ко-вях-ме
2 лице на-ко-ве-ше на-ко-вях-те
3 лице на-ко-ве-ше на-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковал съм наковала съм наковало съм наковали сме
2 лице наковал си наковала си наковало си наковали сте
3 лице наковал е наковала е наковало е наковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наковал бях наковала бях наковало бяхме наковали
2 лице беше наковал беше наковала беше наковало бяхте наковали
3 лице беше наковал беше наковала беше наковало бяха наковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще накова ще наковем
2 лице ще наковеш ще наковете
3 лице ще накове ще наковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наковал ще съм наковала ще съм наковало ще сме наковали
2 лице ще си наковал ще си наковала ще си наковало ще сте наковали
3 лице ще е наковал ще е наковала ще е наковало ще са наковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да накова щяхме да наковем
2 лице щеше да наковеш щяхте да наковете
3 лице щеше да накове щяха да наковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наковал щях да съм наковала щях да съм наковало щяхме да сме наковали
2 лице щеше да си наковал щеше да си наковала щеше да си наковало щяхте да сте наковали
3 лице щеше да е наковал щеше да е наковала щеше да е наковало щяха да са наковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковял съм наковяла съм наковяло съм наковели сме
2 лице наковял си наковяла си наковяло си наковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковал съм наковала съм наковало съм наковали сме
2 лице наковал си наковала си наковало си наковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наковал била съм наковала било съм наковало били сме наковали
2 лице бил си наковал била си наковала било си наковало били сте наковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да накова щяла съм да накова щяло съм да накова щели сме да наковем
2 лице щял си да наковеш щяла си да наковеш щяло си да наковеш щели сте да наковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наковал щяла съм да съм наковала щяло съм да съм наковало щели сме да сме наковали
2 лице щял си да си наковал щяла си да си наковала щяло си да си наковало щели сте да сте наковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наковал бих наковала бих наковало бихме наковали
2 лице би наковал би наковала би наковало бихте наковали
3 лице би наковал би наковала би наковало биха наковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ко-ви на-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ван
непълен член на-ко-ва-ния
пълен член на-ко-ва-ни-ят
женски род на-ко-ва-на
членувано на-ко-ва-на-та
среден род на-ко-ва-но
членувано на-ко-ва-но-то
множествено число на-ко-ва-ни
членувано на-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-вал
непълен член на-ко-ва-лия
пълен член на-ко-ва-ли-ят
женски род на-ко-ва-ла
членувано на-ко-ва-ла-та
среден род на-ко-ва-ло
членувано на-ко-ва-ло-то
множествено число на-ко-ва-ли
членувано на-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-вял
женски род на-ко-вя-ла
среден род на-ко-вя-ло
множествено число на-ко-ве-ли

2. Накова — женска форма

Накова е производна форма на Наков (женска форма).