наковели

Речник на българския език

1. наковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наковели е производна форма на накова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наковели е производна форма на накова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).