наковала

Речник на българския език

1. наковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наковала е производна форма на накова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наковала е производна форма на накова (мин. деят. св. прич. ж. р.).