наковяло

Речник на българския език

1. наковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковяло е производна форма на накова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наковяло е производна форма на накова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).