наковяла

Речник на българския език

1. наковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наковяла е производна форма на накова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наковяла е производна форма на накова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).