цена

Речник на българския език

цена̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ценѝ, ж.
1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените.
2. Прен.Значение, стойност, роля на нещо. Знам цената на твоята помощ. Знам цената си.
С цената на (нещо). — Като употребявам или губя нещо. Постигнах всичко това с цената на много лишения.
На всяка цена. — При всички случаи, непременно.
Няма цена. — Много ценно е.

Грешни изписвания (3)

  • ценъ
  • цина
  • цинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-на
членувано це-на-та
мн.ч. це-ни
членувано це-ни-те
звателна форма