яйце

Речник на българския език

яйцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. яйца̀, ср.
1. Обгърнато с ципа или твърда обвивка овално тяло, съдържащо зародиш и хранителна среда, което снасят птиците, някои бозайници и влечуги. Кокоши яйца. Яйце от костенурка.
2. Такова тяло, което се употребява за храна. Варени яйца. Пържени яйца.
3. Предмет с такава форма. Шоколадово яйце.
4. Яйцеклетка.
5. Такова тяло с малки размери, което съдържа оплоден зародиш при някои насекоми и земноводни. Мравешки яйца. Яйца на паяк.
Големи я̀йца.Ирон. За изразяване на пренебрежение, насмешка и др.
Като писано яйце. 1. — Много хубав, красив.
2. С изключително внимание, прекалено грижовно (гледам).
Колумбово яйце. — Остроумно решение на труден проблем.
Яйце ми се пече (на задника/дирника).Грубо. Предстои ми нещо сериозно, обикновено неприятно или трудно.

Грешни изписвания (1)

  • ъйце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яй-це
членувано яй-це-то
мн.ч. яй-ца
членувано яй-ца-та