шпионаж

Речник на българския език

шпиона̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Престъпната дейност, която се изразява в разузнаване и събиране на стопански, военни и др. сведения, които са държавна тайна, за да бъдат предадени на друга държава. Военен шпионаж.

Грешни изписвания (4)

  • шпеонаш
  • шпеунаш
  • шпионаш
  • шпиунаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпи-о-наж
непълен член шпи-о-на-жа
пълен член шпи-о-на-жът
мн.ч. шпи-о-на-жи
членувано шпи-о-на-жи-те
бройна форма шпи-о-на-жа
звателна форма