разузнаване

Речник на българския език

разузна̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. разузнавания, ср. Специална служба, която разузнава. Нашето разузнаване съобщи за подготвяна атака.

Грешни изписвания (15)

  • разознаване
  • разознавани
  • разознавъне
  • разознавъни
  • разузнавани
  • разузнавъне
  • разузнавъни
  • ръзознаване
  • ръзознавани
  • ръзознавъне
  • ръзознавъни
  • ръзузнаване
  • ръзузнавани
  • ръзузнавъне
  • ръзузнавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зуз-на-ва-не
членувано ра-зуз-на-ва-не-то
мн.ч. ра-зуз-на-ва-ния
членувано ра-зуз-на-ва-ни-я-та