хак

Речник на българския език

хак съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ха̀кът, ха̀ка, мн. ха̀кове, (два) ха̀ка, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак.
Изяждам/изям хака (на някого).Разг. Ощетявам.
Хак ми е.Разг. Заслужавам си неприятностите.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хак
непълен член ха-ка
пълен член ха-кът
мн.ч. ха-ко-ве
членувано ха-ко-ве-те
бройна форма ха-ка
звателна форма