хака

Речник на българския език

1. хака — ед. ч. непълен член

хака е производна форма на хак (ед. ч. непълен член).

2. хака — бройна форма

хака е производна форма на хак (бройна форма).

3. хака — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хака е производна форма на хакам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. хака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хака е производна форма на хакам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. хака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хака е производна форма на хакам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).