хайду̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. хайду̀ци, м. Разг. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин.
прил. хайду̀шки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушки нрави.
прил. хайду̀шки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушки нрави.
Грешни изписвания (1)
- хъйдук
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хай-дук | |
|---|---|---|
| непълен член | хай-ду-ка | |
| пълен член | хай-ду-кът | |
| мн.ч. | хай-ду-ци | |
| членувано | хай-ду-ци-те | |
| бройна форма | хай-ду-ка | |
| звателна форма | — | |