фронт

фро̀нтът, фро̀нта, мн. фро̀нтове, (два) фро̀нта, м.
1. Разгърната и обърната с лице към противника войска, заедно с територията, върху която е разположена. Преминавам фронта.
2. Част от войска в определена позиция от гледище на цялостното разположение. Ляв фронт. Преден фронт.
3. Прен. Обединение на обществени сили за съвместно действие в едно направление. Демократичен фронт.
4. Прен. Област, сфера на колективна дейност за постигане на някаква цел. На литературния фронт.
прил. фро̀нтов, фро̀нтова, фро̀нтово, мн. фро̀нтови (в 1 знач.).
прил. фронтовѝ, фронтова̀, фронтово̀, мн. фронтовѝ (в 1 знач.).
• Държа фронта. — Боря се за нещо, отстоявам нещо.
• Изпускам фронта. — Отказвам се от съпротивата си, оставям се да бъда победен.
• Откривам фронт. — Започвам борба.