фронтов

Речник на българския език

фро̀нтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. фронт

Грешни изписвания (3)

  • фронтув
  • фронтоф
  • фронтуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фрон-тов
непълен член фрон-то-вия
пълен член фрон-то-ви-ят
ж. р. фрон-то-ва
членувано фрон-то-ва-та
ср. р. фрон-то-во
членувано фрон-то-во-то
мн. ч. фрон-то-ви
членувано фрон-то-ви-те