фарс

Речник на българския език

фарс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фа̀рсът, фа̀рса, мн. фа̀рсове, (два) фа̀рса, м.
1. Спец. Комедия с елементарен хумористичен, на места сатиричен елемент.
2. Прен. Цинична постъпка. Разигравам фарс.
прил. фа̀рсов, фа̀рсова, фа̀рсово, мн. фа̀рсови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фарс
непълен член фар-са
пълен член фар-сът
мн.ч. фар-со-ве
членувано фар-со-ве-те
бройна форма фар-са
звателна форма