факел

Речник на българския език

фа̀кел — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. фа̀кли, (два) фа̀кела, м.
1. Приспособление за светене, което се състои от къс прът и намотани върху него насмолени парцали и др. Нося факел в тъмнината.
2. Прен. Ръководно начало, този, който сочи правилния път. Неговото име е факел за нас.
прил. фа̀келен, фа̀келна, фа̀келно, мн. фа̀келни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • факил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-кел
непълен член фа-ке-ла
пълен член фа-ке-лът
мн.ч. фак-ли
членувано фак-ли-те
бройна форма фа-ке-ла
звателна форма —

Връзки