утая се

Речник на българския език

утая̀ се преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

утаѝш се, мин. св. утаѝх се, мин. прич. утаѝл се, св.вж. утаявам се.

Грешни изписвания (7)

  • отая се
  • отая си
  • отъя се
  • отъя си
  • утая си
  • утъя се
  • утъя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице утая ута-им
2 лице ута-иш ута-и-те
3 лице утаи ута-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ута-их ута-их-ме
2 лице утаи ута-их-те
3 лице утаи ута-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ута-ях ута-ях-ме
2 лице ута-е-ше ута-ях-те
3 лице ута-е-ше ута-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаил съм утаила съм утаило съм утаили сме
2 лице утаил си утаила си утаило си утаили сте
3 лице утаил е утаила е утаило е утаили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утаил бях утаила бях утаило бяхме утаили
2 лице беше утаил беше утаила беше утаило бяхте утаили
3 лице беше утаил беше утаила беше утаило бяха утаили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утая ще утаим
2 лице ще утаиш ще утаите
3 лице ще утаи ще утаят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утаил ще съм утаила ще съм утаило ще сме утаили
2 лице ще си утаил ще си утаила ще си утаило ще сте утаили
3 лице ще е утаил ще е утаила ще е утаило ще са утаили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утая щяхме да утаим
2 лице щеше да утаиш щяхте да утаите
3 лице щеше да утаи щяха да утаят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утаил щях да съм утаила щях да съм утаило щяхме да сме утаили
2 лице щеше да си утаил щеше да си утаила щеше да си утаило щяхте да сте утаили
3 лице щеше да е утаил щеше да е утаила щеше да е утаило щяха да са утаили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаял съм утаяла съм утаяло съм утаели сме
2 лице утаял си утаяла си утаяло си утаели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаил съм утаила съм утаило съм утаили сме
2 лице утаил си утаила си утаило си утаили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утаил била съм утаила било съм утаило били сме утаили
2 лице бил си утаил била си утаила било си утаило били сте утаили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утая щяла съм да утая щяло съм да утая щели сме да утаим
2 лице щял си да утаиш щяла си да утаиш щяло си да утаиш щели сте да утаите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утаил щяла съм да съм утаила щяло съм да съм утаило щели сме да сме утаили
2 лице щял си да си утаил щяла си да си утаила щяло си да си утаило щели сте да сте утаили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утаил бих утаила бих утаило бихме утаили
2 лице би утаил би утаила би утаило бихте утаили
3 лице би утаил би утаила би утаило биха утаили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
утай утай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ута-ен
непълен член ута-е-ния
пълен член ута-е-ни-ят
женски род ута-е-на
членувано ута-е-на-та
среден род ута-е-но
членувано ута-е-но-то
множествено число ута-е-ни
членувано ута-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-ил
непълен член ута-и-лия
пълен член ута-и-ли-ят
женски род ута-и-ла
членувано ута-и-ла-та
среден род ута-и-ло
членувано ута-и-ло-то
множествено число ута-и-ли
членувано ута-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-ял
женски род ута-я-ла
среден род ута-я-ло
множествено число ута-е-ли