утаяла

Речник на българския език

1. утаяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утаяла е производна форма на утая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утаяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утаяла е производна форма на утая се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).