утаявам се

Речник на българския език

утая̀вам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

утая̀ваш се, несв. и утая̀ се, св.
1. За утайка — падам на дъното. Всички камъчета са се утаили на дъното.
2. За течност — избистрям се след падане на утайката. Водата в чашата се е утаила.
същ. утая̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • отаявам се
  • отаявъм се
  • отъявам се
  • отъявъм се
  • утаявъм се
  • утъявам се
  • утъявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ута-я-вам ута-я-ва-ме
2 лице ута-я-ваш ута-я-ва-те
3 лице ута-я-ва ута-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ута-я-вах ута-я-вах-ме
2 лице ута-я-ва ута-я-вах-те
3 лице ута-я-ва ута-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ута-я-вах ута-я-вах-ме
2 лице ута-я-ва-ше ута-я-вах-те
3 лице ута-я-ва-ше ута-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаявал съм утаявала съм утаявало съм утаявали сме
2 лице утаявал си утаявала си утаявало си утаявали сте
3 лице утаявал е утаявала е утаявало е утаявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утаявал бях утаявала бях утаявало бяхме утаявали
2 лице беше утаявал беше утаявала беше утаявало бяхте утаявали
3 лице беше утаявал беше утаявала беше утаявало бяха утаявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утаявам ще утаяваме
2 лице ще утаяваш ще утаявате
3 лице ще утаява ще утаяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утаявал ще съм утаявала ще съм утаявало ще сме утаявали
2 лице ще си утаявал ще си утаявала ще си утаявало ще сте утаявали
3 лице ще е утаявал ще е утаявала ще е утаявало ще са утаявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утаявам щяхме да утаяваме
2 лице щеше да утаяваш щяхте да утаявате
3 лице щеше да утаява щяха да утаяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утаявал щях да съм утаявала щях да съм утаявало щяхме да сме утаявали
2 лице щеше да си утаявал щеше да си утаявала щеше да си утаявало щяхте да сте утаявали
3 лице щеше да е утаявал щеше да е утаявала щеше да е утаявало щяха да са утаявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаявал съм утаявала съм утаявало съм утаявали сме
2 лице утаявал си утаявала си утаявало си утаявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаявал съм утаявала съм утаявало съм утаявали сме
2 лице утаявал си утаявала си утаявало си утаявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утаявал била съм утаявала било съм утаявало били сме утаявали
2 лице бил си утаявал била си утаявала било си утаявало били сте утаявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утаявам щяла съм да утаявам щяло съм да утаявам щели сме да утаяваме
2 лице щял си да утаяваш щяла си да утаяваш щяло си да утаяваш щели сте да утаявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утаявал щяла съм да съм утаявала щяло съм да съм утаявало щели сме да сме утаявали
2 лице щял си да си утаявал щяла си да си утаявала щяло си да си утаявало щели сте да сте утаявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утаявал бих утаявала бих утаявало бихме утаявали
2 лице би утаявал би утаявала би утаявало бихте утаявали
3 лице би утаявал би утаявала би утаявало биха утаявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ута-я-вай ута-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ута-я-ван
непълен член ута-я-ва-ния
пълен член ута-я-ва-ни-ят
женски род ута-я-ва-на
членувано ута-я-ва-на-та
среден род ута-я-ва-но
членувано ута-я-ва-но-то
множествено число ута-я-ва-ни
членувано ута-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-я-вал
непълен член ута-я-ва-лия
пълен член ута-я-ва-ли-ят
женски род ута-я-ва-ла
членувано ута-я-ва-ла-та
среден род ута-я-ва-ло
членувано ута-я-ва-ло-то
множествено число ута-я-ва-ли
членувано ута-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-я-вал
женски род ута-я-ва-ла
среден род ута-я-ва-ло
множествено число ута-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-я-ващ
непълен член ута-я-ва-щия
пълен член ута-я-ва-щи-ят
женски род ута-я-ва-ща
членувано ута-я-ва-ща-та
среден род ута-я-ва-що
членувано ута-я-ва-що-то
множествено число ута-я-ва-щи
членувано ута-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ута-я-вай-ки