утая̀ване — съществително име, среден род (тип 71)
Значение
вж. утая̀вам се
Грешни изписвания (7)
- отаяване
- отаявъне
- отъяване
- отъявъне
- утаявъне
- утъяване
- утъявъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ута-я-ва-не | |
---|---|---|
членувано | ута-я-ва-не-то | |
мн.ч. | ута-я-ва-ния | |
членувано | ута-я-ва-ни-я-та |