утаяване

Речник на българския език

утая̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отаяване
  • отаявъне
  • отъяване
  • отъявъне
  • утаявъне
  • утъяване
  • утъявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ута-я-ва-не
членувано ута-я-ва-не-то
мн.ч. ута-я-ва-ния
членувано ута-я-ва-ни-я-та