утаявало

Речник на българския език

1. утаявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утаявало е производна форма на утаявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утаявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утаявало е производна форма на утаявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. утаявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

утаявало е производна форма на утаявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. утаявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утаявало е производна форма на утаявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).