утаяло

Речник на българския език

1. утаяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утаяло е производна форма на утая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утаяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утаяло е производна форма на утая се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).