утаен

Речник на българския език

1. утаен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ута-ен
непълен член ута-е-ния
пълен член ута-е-ни-ят
ж. р. ута-е-на
членувано ута-е-на-та
ср. р. ута-е-но
членувано ута-е-но-то
мн. ч. ута-е-ни
членувано ута-е-ни-те

2. утаен — мин. страд. прич. м. р.

утаен е производна форма на утая се (мин. страд. прич. м. р.).