турча

Речник на българския език

ту̀рча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

ту̀рчиш, мин. св. ту̀рчих и турчѝх, мин. прич. ту̀рчил и турчѝл, несв.; Кого. Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); потурчвам.
турча се.Разг. Мъча се, измъчвам се с някоя работа, която ми отнема време и сили.

Грешни изписвания (1)

  • турчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице тур-ча тур-чим
2 лице тур-чиш тур-чи-те
3 лице тур-чи тур-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице тур-чих тур-чих-ме
2 лице тур-чи тур-чих-те
3 лице тур-чи тур-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице тур-чех тур-чех-ме
2 лице тур-че-ше тур-чех-те
3 лице тур-че-ше тур-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице турчил съм турчила съм турчило съм турчили сме
2 лице турчил си турчила си турчило си турчили сте
3 лице турчил е турчила е турчило е турчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях турчил бях турчила бях турчило бяхме турчили
2 лице беше турчил беше турчила беше турчило бяхте турчили
3 лице беше турчил беше турчила беше турчило бяха турчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще турча ще турчим
2 лице ще турчиш ще турчите
3 лице ще турчи ще турчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм турчил ще съм турчила ще съм турчило ще сме турчили
2 лице ще си турчил ще си турчила ще си турчило ще сте турчили
3 лице ще е турчил ще е турчила ще е турчило ще са турчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да турча щяхме да турчим
2 лице щеше да турчиш щяхте да турчите
3 лице щеше да турчи щяха да турчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм турчил щях да съм турчила щях да съм турчило щяхме да сме турчили
2 лице щеше да си турчил щеше да си турчила щеше да си турчило щяхте да сте турчили
3 лице щеше да е турчил щеше да е турчила щеше да е турчило щяха да са турчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице турчел съм турчела съм турчело съм турчели сме
2 лице турчел си турчела си турчело си турчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице турчил съм турчила съм турчило съм турчили сме
2 лице турчил си турчила си турчило си турчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм турчил била съм турчила било съм турчило били сме турчили
2 лице бил си турчил била си турчила било си турчило били сте турчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да турча щяла съм да турча щяло съм да турча щели сме да турчим
2 лице щял си да турчиш щяла си да турчиш щяло си да турчиш щели сте да турчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм турчил щяла съм да съм турчила щяло съм да съм турчило щели сме да сме турчили
2 лице щял си да си турчил щяла си да си турчила щяло си да си турчило щели сте да сте турчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих турчил бих турчила бих турчило бихме турчили
2 лице би турчил би турчила би турчило бихте турчили
3 лице би турчил би турчила би турчило биха турчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тур-чи тур-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род тур-чен
непълен член тур-че-ния
пълен член тур-че-ни-ят
женски род тур-че-на
членувано тур-че-на-та
среден род тур-че-но
членувано тур-че-но-то
множествено число тур-че-ни
членувано тур-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род тур-чил
непълен член тур-чи-лия
пълен член тур-чи-ли-ят
женски род тур-чи-ла
членувано тур-чи-ла-та
среден род тур-чи-ло
членувано тур-чи-ло-то
множествено число тур-чи-ли
членувано тур-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род тур-чел
женски род тур-че-ла
среден род тур-че-ло
множествено число тур-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род тур-чещ
непълен член тур-че-щия
пълен член тур-че-щи-ят
женски род тур-че-ща
членувано тур-че-ща-та
среден род тур-че-що
членувано тур-че-що-то
множествено число тур-че-щи
членувано тур-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

тур-чей-ки