турчили

Речник на българския език

1. турчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

турчили е производна форма на турча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. турчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

турчили е производна форма на турча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).