турчел

Речник на българския език

1. турчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

турчел е производна форма на турча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. турчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

турчел е производна форма на турча (мин. деят. несв. прич. м. р.).