турчил

Речник на българския език

1. турчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

турчил е производна форма на турча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. турчил — мин. деят. св. прич. м. р.

турчил е производна форма на турча (мин. деят. св. прич. м. р.).