транспорт

Речник на българския език

транспо̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Превозване на хора или товари от едно място на друго. Железопътен транспорт. Воден транспорт. Градски транспорт. Добър транспорт.
прил. транспо̀ртен, транспо̀ртна, транспо̀ртно, мн. транспо̀ртни. Транспортна линия. Транспортно средство.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • трънспорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-порт
непълен член тран-с-пор-та
пълен член тран-с-пор-тът
мн.ч. тран-с-пор-ти
членувано тран-с-пор-ти-те
бройна форма тран-с-пор-та
звателна форма