превоз

Речник на българския език

прѐвоз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Превозване, транспорт.прил. превозен и превозен, превозна и превозна, превозно и превозно, мн. превозни и превозни. Превозно средство.

Грешни изписвания (2)

  • превос
  • превус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-воз
непълен член пре-во-за
пълен член пре-во-зът
мн.ч. пре-во-зи
членувано пре-во-зи-те
бройна форма пре-во-за
звателна форма