пренос

Речник на българския език

прѐнос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Пренасяне от едно място на друго. Пренос-превоз.
2. Сбор в счетоводството, който се презаписва от една страница на друга.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пренус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-нос
непълен член пре-но-са
пълен член пре-но-сът
мн.ч. пре-но-си
членувано пре-но-си-те
бройна форма пре-но-са
звателна форма