транспортен

Речник на българския език

транспо̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • транспортин
  • трънспортен
  • трънспортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тран-с-пор-тен
непълен член тран-с-пор-т-ния
пълен член тран-с-пор-т-ни-ят
ж. р. тран-с-пор-т-на
членувано тран-с-пор-т-на-та
ср. р. тран-с-пор-т-но
членувано тран-с-пор-т-но-то
мн. ч. тран-с-пор-т-ни
членувано тран-с-пор-т-ни-те