тирания

Речник на българския език

тиранѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания.

Грешни изписвания (7)

  • тераниъ
  • терания
  • теръниъ
  • теръния
  • тираниъ
  • тиръниъ
  • тиръния

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ра-ния
членувано ти-ра-ни-я-та
мн.ч. ти-ра-нии
членувано ти-ра-ни-и-те
звателна форма