абсолютизъм

Речник на българския език

абсолютѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Неограничена власт, самодържавие. Държавен строй с неограничена власт на монарх; неограничена монархия.ист. Просветен абсолютизъм — държавен строй от XVIII в. , когато монарсите се обявили за привърженици на просвещението, борили се против църковните превилегии и феодалите, покровителствали търговията и промишлеността, но при все това не давали свобода на народа

Грешни изписвания (15)

  • абсолютизам
  • абсулютизам
  • абсулютизъм
  • апсолютизам
  • апсолютизъм
  • апсулютизам
  • апсулютизъм
  • ъбсолютизам
  • ъбсолютизъм
  • ъбсулютизам
  • ъбсулютизъм
  • ъпсолютизам
  • ъпсолютизъм
  • ъпсулютизам
  • ъпсулютизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-со-лю-ти-зъм
непълен член аб-со-лю-тиз-ма
пълен член аб-со-лю-тиз-мът
мн.ч. аб-со-лю-тиз-ми
членувано аб-со-лю-тиз-ми-те
бройна форма аб-со-лю-ти-зъ-ма
звателна форма