автокрация

Речник на българския език

автокра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Самодържавие; управление с неограничена власт на едно лице.

Грешни изписвания (47)

  • автокрацеа
  • автокрацеъ
  • автокрацея
  • автокрациа
  • автокрациъ
  • автукрацеа
  • автукрацеъ
  • автукрацея
  • автукрациа
  • автукрациъ
  • автукрация
  • афтокрацеа
  • афтокрацеъ
  • афтокрацея
  • афтокрациа
  • афтокрациъ
  • афтокрация
  • афтукрацеа
  • афтукрацеъ
  • афтукрацея
  • афтукрациа
  • афтукрациъ
  • афтукрация
  • ъвтокрацеа
  • ъвтокрацеъ
  • ъвтокрацея
  • ъвтокрациа
  • ъвтокрациъ
  • ъвтокрация
  • ъвтукрацеа
  • ъвтукрацеъ
  • ъвтукрацея
  • ъвтукрациа
  • ъвтукрациъ
  • ъвтукрация
  • ъфтокрацеа
  • ъфтокрацеъ
  • ъфтокрацея
  • ъфтокрациа
  • ъфтокрациъ
  • ъфтокрация
  • ъфтукрацеа
  • ъфтукрацеъ
  • ъфтукрацея
  • ъфтукрациа
  • ъфтукрациъ
  • ъфтукрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-ток-ра-ция
членувано ав-ток-ра-ци-я-та
мн.ч. ав-ток-ра-ции
членувано ав-ток-ра-ци-и-те
звателна форма