самовластие

Речник на българския език

самовла̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Еднолична абсолютна власт. Тогава в Русия се установява самовластие.

Грешни изписвания (3)

  • самувластие
  • съмовластие
  • съмувластие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мов-лас-тие
членувано са-мов-лас-ти-е-то
мн.ч. са-мов-лас-тия
членувано са-мов-лас-ти-я-та