тая

Речник на българския език

1. та̀я — преходен глагол от несвършен вид (тип 175ti) редактиране

Значение

– вж. този.


таѝш, мин. св. таѝх, мин. прич. таѝл, несв.; какво. Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. Тая болката си.
тая се. 1. — Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. Тая се в мазата.
2. Прен. Разг. Обикн. в трето лице. В какво. Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо. Ще видим какво се таи в тази работа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • таъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице тая та-им
2 лице та-иш та-и-те
3 лице таи та-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице та-их та-их-ме
2 лице таи та-их-те
3 лице таи та-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице та-ях та-ях-ме
2 лице та-е-ше та-ях-те
3 лице та-е-ше та-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице таил съм таила съм таило съм таили сме
2 лице таил си таила си таило си таили сте
3 лице таил е таила е таило е таили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях таил бях таила бях таило бяхме таили
2 лице беше таил беше таила беше таило бяхте таили
3 лице беше таил беше таила беше таило бяха таили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще тая ще таим
2 лице ще таиш ще таите
3 лице ще таи ще таят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм таил ще съм таила ще съм таило ще сме таили
2 лице ще си таил ще си таила ще си таило ще сте таили
3 лице ще е таил ще е таила ще е таило ще са таили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да тая щяхме да таим
2 лице щеше да таиш щяхте да таите
3 лице щеше да таи щяха да таят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм таил щях да съм таила щях да съм таило щяхме да сме таили
2 лице щеше да си таил щеше да си таила щеше да си таило щяхте да сте таили
3 лице щеше да е таил щеше да е таила щеше да е таило щяха да са таили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице таял съм таяла съм таяло съм таели сме
2 лице таял си таяла си таяло си таели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице таил съм таила съм таило съм таили сме
2 лице таил си таила си таило си таили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм таил била съм таила било съм таило били сме таили
2 лице бил си таил била си таила било си таило били сте таили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да тая щяла съм да тая щяло съм да тая щели сме да таим
2 лице щял си да таиш щяла си да таиш щяло си да таиш щели сте да таите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм таил щяла съм да съм таила щяло съм да съм таило щели сме да сме таили
2 лице щял си да си таил щяла си да си таила щяло си да си таило щели сте да сте таили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих таил бих таила бих таило бихме таили
2 лице би таил би таила би таило бихте таили
3 лице би таил би таила би таило биха таили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тай тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род та-ен
непълен член та-е-ния
пълен член та-е-ни-ят
женски род та-е-на
членувано та-е-на-та
среден род та-е-но
членувано та-е-но-то
множествено число та-е-ни
членувано та-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род та-ил
непълен член та-и-лия
пълен член та-и-ли-ят
женски род та-и-ла
членувано та-и-ла-та
среден род та-и-ло
членувано та-и-ло-то
множествено число та-и-ли
членувано та-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род та-ял
женски род та-я-ла
среден род та-я-ло
множествено число та-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род та-ящ
непълен член та-я-щия
пълен член та-я-щи-ят
женски род та-я-ща
членувано та-я-ща-та
среден род та-я-що
членувано та-я-що-то
множествено число та-я-щи
членувано та-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

та-ей-ки

2. тая — дателен падеж

тая е производна форма на тоя (дателен падеж).

Връзки