таил

Речник на българския език

1. таил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

таил е производна форма на тая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. таил — мин. деят. св. прич. м. р.

таил е производна форма на тая (мин. деят. св. прич. м. р.).